Слънчевите лъчи започнаха бавно да се промъкват в далечината на гората, прогонвайки тъмносините воали на ноща. Златните дълги ръце на слънцето погалваха заспалите дървета и упорито проникваха през клоните им, за да огреят всяко място от Долината на водопадите, чак до тучните склонове на планината, от където се сипеха бистрите им води. Бавно природата се събуждаше от съня си. Долиташе песента на фениксите, която се смесваше с аромата на сандалови дръвчета и смола. Тази песен се рееше из въздуха над Долината, изгубвайки се в шума на водопадите. От всички страни на горите и планините, от дъното на езерата се сипеше тихото жужене на хармонията, която цареше в този малък свят. В подножието на планината, близо до един от водопадите бродеше еднорог. Той беше чисто бял с продълговата черна линия, красиво разлята на гърдите му. Казваше се Артерай. Единственият му рог се издигаше гордо нагоре към слънцето. Очите му бяха големи и сини като сапфирени камъни. Пристъпвайки грациозно по меката зелена ...