На петдесет мили западно от Сан Антонио, край малък огън седеше самотен ловец. Той току-що беше приключил вечерята си и сега блажено пушеше малката си глинена лула и замечтано наблюдаваше звездите.
Лятото вече си отиваше и човекът се радваше на суровата красота на този край. Само този, който е прекарал живота си по тези места, можеше да намери нещо красиво в това забравено от бога място. За живеещия на изток това беше само Far West - Далечният и див запад, за който се разказваха толкова кървави истории. Но за този самотен ловец „мрачните и кървави поля" бяха негов дом и той ги обичаше. Обичаше техните безкрайни равнини, обичаше високите им планини и снежни върхове, които му напомняха за далечната родина, обичаше големите реки и пенливи потоци, обичаше цялата обширна земя, простираща се на запад от великата и могъща Мисисипи...
Изведнъж човекът трепна. Заслуша се внимателно в нощните шумове. Стори му се чу чува изпращяването на счупена суха съчка. Тренираните му сетива можеха да различа ...