Обед. Стоя облегнат на стола на бюрото си; загледал съм се в някаква муха, която лази по прозореца. Дали да не я убия? Не, по-добре да живее; всеки иска да изживее шибания си живот, влачейки го за определен период от време в определеното за целта тяло. Омръзва ми да стоя на едно място; часовете ми свършиха и аз трябва да се махна от проклетото училище. Дали да се кача горе в общежитието? Ставам и тръгвам. Пътьом, минавайки край една бирария, решавам да се отбия и да пия една бира. Бутам вратата и влизам. Стигам до тезгяха и си поръчвам бира. Сядам. Отпивам от бирата и бавно преглеждам вестника, който тази сутрин така и не намерих време да прехвърля. Нищо интересно. Забивам поглед в хороскопите на последната страница. Някакъв тип ме бута по рамото. Един мой стар познат. Ах, тази куртоазия!.... Сядай! - казвам. Не че кой знае колко се зарадвах от това, че ми се обажда. Решавам да глътна бирата надве-натри и да стана.
- Как си?... Какво четеш? -пита моя познат и се вглежда във вестника:
- ...