-----
Дните минават безшумно покрай мен и не могат да бъдат спрени. Карам както си знам. По-точно се мъча да съчетавам духовния напредък с жалкото си всекидневие, от което не мога да да се откъсна. Сутрин започвам с опитите си за медитация, а вечер свършвам в някоя кръчма или лежейки в пълно бойно снаряжение, загледан в белия таван.
Тази вечер съдбата, която ме мъкнеше насам-натам, ме запокити в другия край на града, в едно студентско общежитие, принадлежащо на техническия институт; по-точно попаднах на някакъв купон с една позната, която познавах от един езиков курс и с която бяхме по-скоро на здравей-здрасти, както и да е. Купонът беше смразяващо скучен и бих извървял отново пеш цялото това разстояние до моята стая в другия край на града, ако не таях надежди, че евентуално можем да правим секс с тази моя позната. С една дума се надявах, че съдбата ще бъде благосклонна към мен и ще ме прати в нейното легло.
Купонът, като казах, беше скучен или поне за мен беше такъв. Реших да заговоря ...