Тази седмица мина вяло и безинтересно, ако изключим едно–две напивания с Вълевски, останалото нищо особено. В събота обаче, когато мислех да изляза и да се шляя из града без цел, ми позвъни майка ми (потърси ме по телефона в портиерната, понеже в стаята нямам телефон), за да ми съобщи, че е починал дядо ми, като същевременно ме помоли и да кажа на братовчед си (имам братовчед в този шибан град, с когото между другото почти не се виждаме), за да дойде на погребението. Братовчед ми бе собственик на търговска фирма и винаги е зает, затова и не го посещавах почти никога. Може да се каже, че с него почти не се срещахме; общо взето бе ангажиран човек; караше джип "БМВ", посещаваше скъпи курорти, вечеряше в скъпи ресторанти, в които нямаше как да се засечем. Та, такива ми ти работи с моя братовчед. Телефона му тъй и не можах да открия; беше ми давал няколко пъти визитката си, но най-вероятно я загубвах в момента. Все пак знаех къде е офисът му и се запътих натам с автобуса. Знаех, че и в събо ...