Събуждам се на сутринта с натежала глава; наново нахлуха мислите от предния ден. Днес трябваше да бъде погребението. Досега през живота се не бях присъствал на погребение, с изключение на един случай от моето детство, когато почина един мой съученик и учителката ни заведе целия клас да присъстваме на погребението му; след това като студент си спомням, че на етаж в съседния апартамент почина някакъв младеж, катастрофирал с колата си; тъкмо се канех да излизам навън, когато хората от този апартамент ме помолиха да им помогна да свалим ковчега долу в колата, която щеше да го отведе на гробището. Та, общо взето, нямам голям опит с погребенията Облякох се и слязох долу. Навън имаше доста хора, предимно съседи и роднини, идващи да сложат цветя на починалия. Това волю-неволю ме принуди да приема официално скръбен вид, заемайки позата на приемащ съболезнования. Реших все пак колкото е възможно да се измъкна от тази ситуация, но къде да отида? Навън имаше хора, а да се кача обратно в стаята не ...