Днес рано сутринта трябва да тръгвам отново за града, понеже следобед съм на работа. Самият факт, че съм на работа, беше достатъчен да ми вгорчи настроението, но както и да е. Приготвих се и на обяд хванах автобуса за града. Добре, че днес имах само три часа. Вечерта след прибирането излязох да се поразходя, и тъкмо мислех да се качвам обратно, когато се видяхме с един бивш мой колега от студентските години, с когото навремето се имахме доста, но в последствие той се ожени, престана да пие и съответно да се вижда с нас. Не бяхме сядали с него на маса от години, някъде около пет или шест. Та съвсем случайно се засякохме с него предпоследния път в едно заведение, той изглеждаше доста разстроен, понеже се беше развел с жена си. Положителното от цялата работа беше, че отново обръщаше чашите както едно време. По този случай му вметнах, че човек колкото и да опитва да избяга от себе си, неизменно се връща към това, което е бил в началото. Това бе последния път, а последния, когато се засякох ...