Иво се спря пред двете момичета, поемайки си въздух едва едва. Капките пот се стичаха по бялото му лице, горните копчета на ризата му бяха разкопчани, явно заради жегата. От ризата му се стичаше вода. ‘'Пак са ходил на реката'' каза си наум Анна. Ах, как обичаше да го гледа, как плува в студените води на малката рекичка, как се гмурка и излиза на повърхността точно като делфин (май тук е момента да кажа, че Анна може би малко харесваше Иво, е да, все пак той беше най-хубавото момче в училище). Ивайло бе с година по-голям от Анна (т.е на 18), но те се познаваха, живееха на една и съща улица. Анна много добре си спомняше как когато бяха деца (е, те и сега са, но вече пораснали) тичаха по улиците и видгаха целият квартал във въздуха, как бабите им казваха, колко са непослушни и немирни и все им се караха. Следобед, когато станеше топло, те сядаха на сянка под голямата топола, Анна взимаше една книжка и започваше да чете. А Иво я слушаше в такъв захлас, че дори и не усещаше как мухите бръм ...