Ема се разхождаше нервно из улиците. Имаше малко време до потеглянето на автобуса, но нея не я сдържаше на едно място. Пристигна буквално в последната минута, настани се удобно и въздъхна с облекчение, когато той потегли. Искаше час по-скоро да се махне от тук. Градът на големите мечти и надежди, градът на измамата и разбития живот.
Чакаше я дълго пътуване. За там, където щеше да бъде никоя и щеше да започне всичко отначало. С камъка в гърдите си вместо сърце.
Пътят я унесе. Ема наблюдаваше сменящите се пейзажи, докато не заспа. И не засънува своя живот...
„ Веселото, амбициозно момиче, душата на компанията. Така я наричаха всички. Момчетата бяха до един влюбени в нея, но тя не стигаше по-далеч от обикновените флиртове. Не и се сърдеха. Защото сърцето и принадлежеше на други. Дори и тя се учуди на себе си. Странно и се стори как може да обича с еднаква сила двама мъже. Срещна ги случайно, на различни места. Но и двамата по-различни от хората, с които общуваше постоянно.
Владо беше воен ...