Изморен съм... няма я радостта в живота, няма я тръпката,
няма го желанието да се вкопчвам, не откривам и не искам да преоткривам.

Не съм самотен, ала чувството е странно,
едни очи поне сияят, щом вкъщи се прибера, временно забравям, но ума, мисълта... защо не мога да спра?

Не съм и влюбен, може би по- скоро съм се изгубил?
С миналото не живея, не искам и в спомени да се впускам,
бъдещето... има ли път и колко още ще мога да извървя?

Опасна играя играя, сивота, някак като на шега,
и не е колкото просто да мине деня, не е и за мига,
не знам, съществувам, но сърце е душа, ще издържа, но не и така.

Изморен съм, но не физически, ментално, дано не е фатално,
дупка ли е, внушение,
колко ще продължи това?