- Какво правиш?
- Пиша.
- Какво?
- Нещо.
- На кого?
- На теб.
- Ще ми дадеш ли да го прочета?
- Не.
- Защо?
- Защото съм сигурен, че като го прочетеш, ще си помислиш, че то не се отнася за теб.
- Кажи ми го тогава!
- Не ме бива да говоря. Може би малко повече ме бива да пиша. Затова ще напиша всичко, което искам да ти кажа, а не бих се осмелил. Ти така или иначе няма да знаеш, че е за теб. Тъй че не рискувам особено много да те загубя. Или поне онази част от теб, която може би вече имам. Това винаги трудно съм го понасял. Да губя... Да губя нещо, което не съм имал. Ако сега загубя теб, никога повече нищо няма да нямам. ...