Измръзнало коте
Излизаме със синчето ми да се разходим и поиграем на воля.
Малчуганът, нямащ и две години ми помага с прибирането на дървата в мазата.
Аз размахвам брадвата, а той носи и хвърля през прозорчето...
В този прекрасен слънчев ден, студът реже през гърлото, но на припек се понася.
Черната ми маца беше починала преди месец и се изненадах да чуя котешко мяучене. Малко коте в беда... Поглеждам в посоката на звукът и го виждам. Покатерило на една стена и мече жално.
"Ще се оправиш геройче...", рекох си аз и продължавам да се занимавам с детето си.
В близост има храна в изобилие, сняг вместо вода, а и купичките на кучката ми...
През нощта температурите паднаха за пореден път под минус 17 градуса. Дори през стената усещам мразовития вятър. На сутринта обаче пак напече и с Малкия разбойник нападаме близките шипки...
Вчерашното коте още виси на стената и мечи жално. Странно!
Още по-странното е, че се чува и още едно жално мяучене, а не виждам второ коте...
Заобикалям шипковия храст ...