Аз съм просто човек. Е не точно обикновен, необикновен съм. Изпълнен със страст
любов смях, омраза ,ревност, завист. Смъртен съм, с проблеми сложни и също
толкова прости: наркотици, побоища, пиене, фантазия, смях и любов. Да човек като
тебе съм. От плът и кръв. Може би съм прекалено слаб, на външен вид, имам пред
вид, но пък и душевно съм слаб. Нямам вече сили да се боря с болката. Да
прекалено млад и без искра за живот. Пиша хаотично, разпиляно, разхвърляно,
неразбрано, но така се чувствам. Чувствам се така сякаш съм разграден на
милиярди частици издухани от силна вихрушка. Сигурно много време трябва да мине,
за да се събера отново цял, за да мисля отново правилно. Да, правилно. Защо
трябва да мисля правилно, когато всичко около мене върви срещу логиката? Не
знам. Опитах се да избягам от реалността. За няколко мига успях. Беше красиво.
Но цената е висока и ставаше още по-висока. Чудя се дали да не започна отново да ...