Лежах в стаята си и гледах трофея на стената – японска кусаригама. Имах много такива, навяваха ми спомени от състезанията по бойни изкуства. Моментите, когато се чувствах... доминиращ.
Мирисът на кръв, пот, сълзи... всичко мрачно и разрушително, способно да възникне в човешката природа – излязло наяве с цялата си опустошителна мощ.
Погледнах към стенния часовник – барометърът на съзнателния живот. Отдавна исках да го счупя. Мразех стрелките – особено тази малката, която се движеше най-бързо.
Така се сетих за един път, когато участвах в състезание по бойни изкуства срещу ,,най-добрия си приятел“ – Съблезъбия тигър. Викаха му така, защото беше някакъв изрод – родил се с котешка глава и сабовидни зъби. Майка му умряла при раждането – доколкото знам от кръвозагуба.
Никой не го беше побеждавал до този момент, но когато се срещна с мен, мачът протече различно. Беше равностоен... почти. Мисля, че той беше изрод отвън, а аз бях изрод отвътре и това ми помогна да победя. Битките ми докарваха до ...