Feb 22, 2016, 5:25 PM

Изневяра 

  Prose » Narratives
675 0 1
5 min reading
Ама ти казвам, най-мразя нощните смени. Прибирах се значи вчера от нощна смяна, ама толкова ми се спеше, че едва гледах. Наближих нашия вход, а отпред се насъбрали хора, ама хора ти казвам. На събрание на етажната собственост няма толкова.
-Какво се е случило – питам, ама кой да ми обърне внимание. Гина Пърмакова от четвъртия като взела думата, не можеш да кажеш думичка отгоре ù, че тя веднага просъсква едно „Не ме прекъсвай!“, след което продължава речта си.
От пет години живея тук, но още не познавам и половината съседи. Няма кой да попитам какво става. Хеле до мене застава бай Пенчо, комшията ни на осмия етаж. Него всички го познават, понеже ако не е за риба, по цял ден седи пред входа и се задява с бабичките и най-вече с баба Кунка от първия. Тя седи на балкона и плете, а той от пейката в сянката на кестена току й отправя неприлични предложения дъртия мръсник.
-Какво се е случило, бе бай Пенчо?
-Чакаме пожарната – услужливо ми отговори старецът.
-Ама защо, пожар ли е пламнал – попи ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Келчо All rights reserved.

Random works
: ??:??