„ В света на злото, глупостите
неувереността и съмненията, наричани
съществуване, има нещо, за което още
си струва да живееш и за което несъмнено
е силно като смъртта: това е любовта.”
Хенрих Сенкевич
Кирил живееше в неголям провинциален град на петдесет километра от морето. Имаше неколцина приятели, с които се събираше. Сбирките им бяха в едно и също кафене “Блага Вайзе”, намиращо се в центъра на града.
Лятно време седяха на чист въздух, пиеха напитките си и плакнеха очите, гледайки красивите жени, които минаваха по жълтите плочки.
Един от приятелите му често подхвърляше:
- Абе, Кириле, кога ще те видим с някоя красавица, че да те оженим?! Стига си скитал като вълк единак.
Кирил слушаше подмятанията понякога на шега, а често и насериозно. Един ден не се стърпя и отговори.
- Не бери грижа за мен! Мога сам да си реша проблема… ...