Затършувах из раницата си за чиста пластмасова чаша. Бабите ни, винаги като деца, ни караха да унинираме в чашка и удареното, порязаното, да го промиваме с нея, после с чиста вода. И в зависимост къде е раната го мажеха с ракия, и заздравяваше. Да но сега ракия няма.
- Опитай да се изчоркаш в тази чаша, хайде не се върти, ами клякай и си нагласяй чашката...Сега ще ти полея да си измиеш ръцете, имам и сапун...Дай си шепичката и с урината лекичко измий подсяканото от едната страна, подливам ти, миеш и другата. А сега клекни, подливам ти, миеш и по-назад...Щипе нали, нека да поседи така 1-2 минути.
Тя ме погледна и мълчешком кимна с глава, застанала права и малко поразкрачена на метър от мен.
- Сега мием ръцете с вода, поливам с чиста вода и ти миеш отново. Готова ли си - бърборех, все едно че не виждам какво прави.
- Тениската ми е изпрана, чиста, сега я вадя от плика...попий водата с нея, по-добре ли си. А сега слагай на голо мои по-широки гащета, да не се запарва, а да се проветрява. Д ...