"Да дадеш свобода и да бъде оправдана... безценно!"

Събудих се с разбито сърце.
 Бях сънувал кошмар, ужасен кошмар!
Огледах се... бях сам.
  Боли. Болката прераства в страх.
Отровил съм се?
 Поглеждам часовника, едва настъпва осем.
Отварям прозореца... Гарги.
 Не бях ги чувал досега.
Облак от мъка скрива изгряващото слънце.
 Не, не отново.
Паля цигара, миг на спокойствие.
 По дяволите, кога започнах да пуша?
Объркан съм, нещо в мен се случва...
 Сигурно е от вълнението.
Мътен спомен изплува в ума ми...
 Вяра! Ще ти трябва вяра!
Сега си спомних... 
 Днес е денят на моя изпит!
Отново вълна от болка и страх ме залива.
 Няма да се предам!
Ще се боря!
 Чувал съм, че тези, които се предават, умират.
Готов ли съм за това?
 Ще се справя ли?
Не искам да умра.
 Ще се самонараня.
... Вяра. Ще ти трябва вяра...
Стискам зъби и започвам да броя.
 Времето... то е моята надежда.
Едно, две, три...
 По дяволите, толкова бавно върви.
Нужно е още нещо.
 Едва ли ще се справя...
Нещо липсва!
 Но какво?
Разбрах!
 Вярата, че си заслужава - в името на безрезервната любов.
Готов съм да освободя първо себе си.
 Това ли е...
Тогава продължавам да броя.