Публикувам този разказ, тъй като ме убедиха да го направя. По принцип не съм силен в прозата.
Вилхелм, свещеникът на селото беше всичко за своите съселяни. Даваше им вяра, напътстваше ги, преценяваше и решаваше от тяхно име житейските им казуси. Въобще, правеше всичко за тях. Всъщност,преди време той имаше сериозен църковен сан, беше епископ в една от църквите във Витенберг. Но усещаше, че за неговата католическа вяра ще настъпят смутни времена, духът на Реформацията носеше праха на наскоро изгорения Ян Хус и предвещаваше трудни години за католиците. Вилхелм обаче не беше типичниятдуховник. Нямаше я арогантността, присъща на бенедектинци, францисканци и други, нямаше наглост, нямаше дори желание за подкуп. В очите му се четеше единствено силна вяра, а множеството бръчки по лицето му бяха символ на трудните времена, в които бе живял. Инквизицията, символът на католическия произвол остави в него много черни мисли, които го измъчваха и на сън и наяве. Тъгата го спохождаше всеки ден и един ...