- Нещо не ти върви кафето? Не можа ли да спиш тая нощ?
- Спах. Спах, ама не съм сигурна. Мятах се като таласъм.
- Кошмари ли те споходиха?
- Още по-лошо.
Отпийваме си от чашите и се опуйчихме. Аз не смея да питам повече, а на нея, като че ли не ù се говори. Помълчахме бая време. Сложих още едно джезве и по едно време, като пийваме второто, изведнъж бабата изтърси.
- Кошмар. Сънувам, че съм се развела с теб.
- Браво бе, викам аз. На стари години да ме парясаш. Дотолкова ли ти омръзнах, че се реши на тая стъпка?.
- Ама нали ти разправям, че то само на сън.
- Абе сън, сън, ама то точно насън човек си мисли и прави онова, дето най му се иска. Тогава съзнанието му е освободено и той си прави каквото си иска. Кеф ти да станеш принц и хоп, ставаш. Кеф ти да станеш герой и хоп, трепеш всичко, като в оная приказка, дето с един удар сваля по стотина. Та да ти призная, ти не си спала и ти е криво, ама на мен не само, че ми докривя, ами ми и загорча. Да вземеш и да ме парясаш на тия години. А уж т ...