Ето, причерня, бурята идва жестока и коварна,
но толкова, толкова страстна - като твоя нрав.
Дървета падат, покосени от буреносен вятър, животните пищят,
така пищи и моето сърце, разкъсано като от диви зверове.
И дъжд се появи и всичко покри, удави, така и моите сълзи
удавиха земята тъй прекрасна.
Гръмотевици раздират нощното небе и песен пеят
като моята уста, проклинаща късмета.
Всичко в вихър пак се слива и като спомените тежки
разкрива същността.
Бурята отмина, дъждът спря, гръмотевиците оставиха всичко тъмно,
но моята душа продължава своя танц самотен сред пустота. ...