Всъщност, не успях да прибавя нито ред към този текст и се събудих почти жив. Това продължава вече трети ден, но не от сътворението и не от Ботевите тържества. Просто няма какво да кажа (май никога не съм имал) или часовникът е спрял поради изтекъл срок на годност. Ще трябва да приключа с този текст и ще трябва да приключа с още неща, които дори не съм започнал. Натрупах досада в достатъчно количество и само си губя времето, най-вече поради факта, че разполагам с неограничено време. Съобразно собствените ми изчисления, то би трябвало да е вечност или поне част от вечността, но когато спомена това пред „обект номер едно”, обикновено съм обгрижен с иронични усмивки и обикновено поставен в левия ъгъл, което има резон поради обстоятелството, че съгласно един неевклидов принцип (по-скоро – мой), всички ъгли на любовния триъгълник са леви.
Не бих могъл да дам разумно обяснение какво ме кара да фабрикувам текстове отново и отново; то навярно се започна, когато се появи „обект номер едно” или ...