Изповед пред майчиния камък
(Реквием)
- Здравей, бабо Милке! Да, чувам те, да, добре съм. А ти как си?
Отдавна не съм идвал, а днес се наканих и ходих до вилата, пуснах помпата да полея овощията. Пък и това беше твоя земя. Когато умра – казваше – искам да ме погребат там на село, до Големия дъб, близо до вилите на синовете. Та като идват децата, все ще минат покрай мен да ме видят.
Тя, сестра ми, искаше да бъдеш в града, да може да те навестява по-често, но ти беше категорична:
- Искам да съм си у дома, там, близо до бачето Атанас. До неговия камък и оградата има още място, там искам да ме сложите. И да мога да гледам към Равен и към кестените на Югодо и Лиляврец, където съм пасла кравите едно време като дете.
И хоро каза да ти изиграем, а не да плачем, но другите рекоха, че било срамота. Как може, ще станем за резил пред хората?!
Ето ти, пийни си, нося ти една биричка. Знам, че много я обичаше, помагала на бъбреците. Само тя можеше да разкваси устата ти, а от водата само се дуеш и нищ ...