Тази сутрин започнах работа съвсем без настроение. Не само защото беше понеделник сутринта... И не само защото Светла ми се скара, че не съм си изгладил ризите... Денят беше дъждовен и мрачен. Секретарката ми сервира кафето с твърде много захар... Освен това бюрото ми имаше някакво мазно петно.

‚Г-н Петров, 9:00 часа е. Начало на приемния ви час...‘

На вратата се почука. Влезе нискочел, мургав, тантурест младеж с кожено яке. Придружаваше го силно гримирана млада мургавелка с яркочервен шлифер.

‚Добър ден, г-н Петров. Аз съм Нурейдин Гичев. Аз... по молбата за кредит за малък бизнес... Отказан е. Та исках да обясня по-подробно. То всичко си пише тука, ама все пак де, лично да обясня... Нали така, всичко изрядно е подготвено...‘

И младежът ми подаде папка с документи.

Хвърлих бегъл поглед.

Аха, сетих се - кредита за павилион ‚Бърза закуска‘ в централната част... Документите изглеждаха наред. В ‚Кредитиране‘ молбата беше одобрена, но аз не подписах. На молби без препоръка от нашите по принцип слагам резолюция ‚не‘. Кой го е чувал тоя Нурейдин? Сега, като го видях как изглежда, вътрешно се зарадвах, че съм отказал кредита. Мангал от глава до пети...

‚Да ви обясня по-подробно. Тук, на 3-а стр., е архитектурният проект. На 4-а – икономическа обосновка и...‘

Нурейдин кършеше неловко ръце, а в погледа му светеше плаха надежда.

Набързо го отрязах: ‚Всичко ми е ясно, г-н Гичев. Не е нужно да ми обяснявате допълнително. Ще разгледам още веднъж молбата ви. Ще получите писмен отговор от отдел ‚Кредитиране‘ по надлежния ред...‘

‚Исках само ... тука ... да...‘

‚Казах ви вече, благодаря, приятен ден!Иванова, следващият да влиза!‘

Цигански бизнес в центъра на града... Абе тоя какво си мисли. Да строи павилион в циганската махала. Там му е мястото...

Нурейдин с неохота заотстъпва към вратата. Придружителката му, която не промълви нито дума, го последва...Мимоходом забелязах, че имаше красиви, но тъжни очи.

***

На вечеря, още същата вечер, дъщеря ми Елена гордо съобщи, че направила дарение. От собствената си сметка превела 100 лв. във фонд за подпомагане на тяхна съученичка, болна от левкемия. Една от най-добрите и приятелки.

Светла я похвали:

‚Много благороден жест! Гордея се с тебе, моето момиче!‘

‚Всъщност света, в който живеем, има и друго, благородно лице...‘ – каза патетично Светла, явно вдъхновена от благородството на дъщеря ни. ‚Виждам напоследък толкова много благотворителност, толкова много дарения за благородни каузи...‘

‚Видях по телевизията, че и банки правят дарения в такива случаи! ‘ – каза разпалено Елена. ‚Даже завчера Уникредит дарили 200 000 лв. на фонда за изграждане на специализирана детска онкологична болница. Татко, сигурно и твоята банка ще направи дарение, а?‘

Казах и: ‚Много благородно дело, но не зависи само от мене...Нещата не са толкова прости, колкото си ги представяш, моето момиче. ‘

А си помислих:

‚Колко е наивна. Ако смята, че аз решавам на кого да дам кредит и на кого да направя дарение. Този свят е доста по-жесток, момичето ми...‘

***

Още от следващия ден започнаха мистериите.

Във вторник сутринта не намерих колата си в гаража!

Вкарах я в гаража предната вечер около 19:30. На сутринта я нямаше.

Чисто ново BMW 5X. Купих го преди 2 месеца!

Разтреперан от вълнение, веднага се обадих в полицията и на фирмата за GPS проследяване.

Оказаха много бързи. От районното на МВР ми звъннаха ми буквално след час.

‚GPS системата е засякла колата ви пред жилищната сграда на ул. ‚Панайот Хитов‘ 8. При външния оглед, който направихме, не установихме някакви видими вреди по колата. Оставихме колата по охрана до идването ви. Трябва да дойдете незабавно на място за допълнителен оглед и изясняване на обстоятелствата.‘

‚Панайот Хитов‘ 8?!? Адресът на Моника!

Не бях ходил при Моника вече 2 години. Откакто забременя от мене и отказа да направи аборт. Оттогава се крия от нея...

С чиста съвест съм. Обещах да плащам издръжка на детето, но при условие да не ме търси повече. Не съм виждал детето и не искам да го виждам. Ще ми създаде усложнения. И в семейството, и в кариерата.

Купих и апартамент в края на краищата. Да, с чиста съвест съм...

Що за мистерия?? Какви може да са мотивите на крадеца? Да открадне колата ми и да я остави пред апартамента на Моника?!? Сигурно някаква провокация... С цел да бъда компрометиран?? Ако научат Светла и Елена, животът ми ще се срине...Кой може да има полза от това?

Или самата Моника е решила да ме изнудва по този странен начин? Уж се разбрахме. Обеща да си мълчи. Има си апартамент като слънце, има си хубава кола. Печели много добре от работата си като модел. Освен това имаме и тайно споразумение да плащам издръжка на детето...

Най-вероятно има и политически мотиви... Към мястото ми отдавна има много апетити. Има конспирация срещу мене...Готви ми се компромат, със сигурност.

Казах си: ‚Ситуацията е много деликатна. Трябва да бъда изключително внимателен.‘

Отидох при Пешев, моя човек в МВР. Той ми е задължен, знае защо. Помолих го да измисли начин да задържи записите от охранителните камери, за да можем първо да ги гледаме насаме с него и после да взема решение. Естествено, за Моника не споменах и дума

‚Няма проблем, можеш да разчиташ на мене.‘ обеща Пешев.

Дискретен е Пешев. Зная, че ще мълчи. Защото знае, че и аз дискретно мълча по неговия случай...

Вечерта вкъщи запазих пълно мълчание по случая.

Пешев ми се обади на другия ден сутринта.

Гледам записа и не вярвам на очите си. От записа ясно се вижда, че аз паркирам колата пред жилищната сграда и излизам. После се отправям наляво от паркинга и тръгвам по една малка уличка. И вървя някъде нагоре по уличката, докато излеза от обхвата на камерата...

Пешев, разбира се, беше не по-малко озадачен. Но не коментира нищо, много е печен.

‚Аз засега ще задържа записите. Ще чакам да ми кажеш, като решиш какво да правиш.‘

Веднага се обадих в МВР, благодарих за съдействието и им казах да приключат работа по случая.

***

Нова мистерия...

Днес разбрах, че липсват 50 000 евро от личната ми сметка. Преведени са по сметка в австрийска банка.

Незабавно направих проучване. Обадих се на отдел ‚Информационна сигурност‘. Увериха ме, че няма никакви данни за измама. Всичко е точно. Преводът е направен със строго спазване на всички правила и процедури за защита на информацията.

‚Какво става? Хакнат ли съм или наистина полудявам?‘

Преди отново да звънна в банката за проверка на съмнителната транзакция, за всеки случай пак проверих баланса си.

И какво да видя? Балансът не е променян от 2 седмици. 50000-те хиляди евро си стояха непокътнати. Не, не може да бъде! В този момент започнах да се съмнявам вече в светоусещането си. Дали това, което се случва, е реалност или е сън?

Приех вътре в себе си, че съм нещо съм се заблудил... Но съмнението продължи да ме гложди.

Първо случая с колата ми, сега банковата ми сметка. Макар и несвързани, два мистериозни и необясними случая в рамките само на три дни!

‚Има нещо тук!‘ – си казах. Без да имам никаква представа какво.

Реших да си записвам всичко, което правя. За да разбера дали имам моменти на пълна амнезия.

След няколко дни жена ми дойде при мене, видимо разтревожена. Носеше в ръка личния ми бележник.

‚Мартине, можеш ли да ми обясниш какво значи това?‘

Исках да й спестя притесненията, но вече нямаше как. Казах и, че напоследък много забравям. И сякаш имам неадекватно светоусещане. Разбира се, спестих детайлите.

Светла ме заведе на психиатър. Поставиха ми диагноза ‚Раздвояване на личността и делузионно разстройство‘. Предписаха ми Nootropil.

Започнах да ги пия редовно, по 3 пъти на ден.

След около седмица започнах да изпитвам определено раздвоение на личността. Вече съвсем конкретно. В смисъл, че на моменти си мислех, че съм банкерът Буров. Една от любимите ми личности. Много бях чел за него... Дали беше страничен ефект от Ноотропила или плацебо ефект от диагнозата, която ми поставиха, не знаех...Даже понякога, като се гледах в огледалото, вместо себе си виждах Буров. Т.е. изглеждах така, както изглежда Буров на снимката от биографията му. Не исках да го казвам на Светла и Елена, за да не ги притеснявам. Но след като неволно започнах да ги наричам съответно Смарайда и Недялка ( имената съответно на жена му и дъщеря му ), положението стана неудръжимо.

***

След няколко дни Светла ми заяви категорично: ‚ Ще те водя на една лечителка. Много я хвалят, че помагала в случаи на психическо разстройство.‘

Пълен скептик съм към такъв род лечение, но приех, за да не прекърша хатъра на жена ми. Изглеждаше вече достатъчно притеснена.

Приемната на лечителката беше малка стаичка на гърба на павилион за бързо хранене в центъра на града. Преди да влезем, в съседния офис ми се мярна познато лице. Сетих се веднага. Това беше Нурейдин – ромът, на който отказах кредита. Значи все пак е успял да се справи и без кредит. Или друга банка му е дала кредит?

След като вече идентифицирах Нурейдин, не беше трудно да се сетя и коя беше лечителката. Същата ромка, която го придружаваше, когато влезе в моя кабинет. С тъжните красиви очи. Изведнъж ми стана много конфузно, но беше вече късно.

Разказах й моята история. Изслуша внимателно и версията на жена ми.

Направи едноминутна пауза, след което заяви:

‚Направена ти е магия. За да развалиш магията, трябва да направиш следното:

• Вземаш индийско орехче, джинджифил, сушено мечо грозде и жълт кантарион.
• Смилаш и смесваш с две супени лъжици мед.
• Вариш всичко и го изяждащ на запалена свещ.
• След това заставаш пред огледалото и се оглеждаш поне 2 минути. Огледалото е много важно!‘

Жена ми слушаше внимателно и си записваше.

След като излязохме, тактично замълчах. Не исках да отварям баналната тема за циганките-шарлатанки, за да не засегна жена ми. Виждах, че приема всичко насериозно.

***

За Гергьовден се събрахме вкъщи заедно със семейството на балдъзата. Агнешкото печено на жена ми беше супер. Сосът към агнешкото ме впечатли. Имаше необичаен, но много приятен вкус.

В един момент почувствах, че яденето ( и май особено пиенето ) ми дойдоха в повече. Отидох до банята да се облекча и малко да се освежа. Наплисках си лицето няколко пъти и си поех дълбоко въздух. Сякаш помогна. Застанах пред огледалото за последна проверка преди да се върна при компанията. И странно... От огледалото ме гледаше уж собственият ми образ, но инстинктивно чувствах, че пред мене стои друг индивид.

‚Глупости...‘ – помислих си. ‚Резултат от психичните проблеми. Със сигурност и ракията е помогнала... Май прекалих...‘

Погледнах отново в огледалото и вече бях убеден – някой друг ме гледаше оттам. От огледалото прозвуча дрезгав глас:

‚Аз съм твоят квантов близнак – Мартин Петров – 1. Истинският Мартин. Ти си Мартин Петров – 2‘

‚Не, аз съм истинският Мартин, а ти не съществуваш! Ти си само огледален образ‘.

‚Аха, огледален образ. Може ли един огледален образ да отиде да види собственото си дете, да преведе 50 000 евро от личните си пари за благотворителност, да отпусне кредит за дребния бизнес на един ром? Който вместо да краде, иска да печели парите си по честен начин. Все неща, които ти не пожела да направиш???‘

В главата ми сякаш блесна светкавица. Внезапно получих някакво просветление. Бях вече сигурен, че всичко това реално се е случило. Явно се е случило извън мене, въпреки мене. Но сега вече спомените нахлуха бързо в главата ми.

Спомних си, че реших да отида у Моника да видя детето. Синът ми. Преди това отидох до близкия магазин да купя подаръци. Моника ме почерпи, пих алкохол, оставих колата паркирана там и се прибрах с такси...

Спомних си, че преведох 50 000 евро от личните си пари на фонда за построяване на детска онкологична болница.

Спомних си, че одобрих молбата на Нурейдин за кредит.

Огледалният Мартин забеляза колебанието ми и продължи да атакува.

‚Сега проумяваш ли? Аз съм другото ти его, по-доброто ти его! Аз съм твоята съвест!‘ – продължаваше да атакува огледалният Мартин.

‚Ти си само едно отражение, пълна фикция!‘ – контрирах аз, вече не толкова убедено.

Думите ми ожесточиха огледалния Мартин още повече.

‚Страхуваш се да признаеш, че съществувам, нали? Но знаеш ли какво? Без мене ти си просто един дребен егоист. Страхлив, двуличен, малодушен. Самолюбив и арогантен продажник!

Хайде, вгледай се в мене! Погледни ме хубаво! Аз съм всичко, което ти не си! Като опознаеш мене, ще опознаеш и себе си! По метода на изключването...? ‘

Всъщност, беше прав. Думите му са подкрепени от факти. Бях тотално безсилен в тоя спор. От гняв и пълно объркване замахнах към него да го ударя. В същия момент и той замахна към мене. Огледалото се счупи и той изчезна.

Оттогава не съм го виждал. И симптомите ми сякаш изчезнаха. И до ден днешен не знам кое помогна. Дали съдбоносната среща с Мартин-2 или хапчетата. Или и двете заедно...

Оттогава продължавам да мисля всъщност кой съм аз. Мартин 1 – прагматичният, пресметливият, лицемерният егоист? Или Мартин 2 – милосърдният, доверчивият, импулсивният?

Май сам няма да мога да се определя до края на живота си. Ще оставя на хората около мене да кажат кой от тях съм. Животът ще покаже...

***

Между другото, на следващия ден попитах Светла:

‚Какъв сос му сложи на агнешкото? Беше странен вкус, но много приятен.‘

Тя дяволито ме погледна:

‚Много специален сос. Приготвен от индийско орехче, джинджифил, сушено мечо грозде и жълт кантарион. Смесени с две супени лъжици мед. Нали се сещаш... Рецептата на онази лечителка от павилиона...‘

***

И още една любопитна подробност.

Разбрах, защо балансът на личната ми сметка остана непроменен. Малко след като съм превел парите във фонда за детска онкоболница, от неизвестна офшорна сметка са ми преведени 50 хил. евро за ‚консултантска услуга‘. Известно време се чудех откъде и защо дойдоха тези пари. Но не се чудих дълго. Транзакцията се оказа маркирана като ‚съмнителна‘. Последва одиторска проверка на сметката ми и бях обвинен в ‚съучастие в пране на пари‘. Което беше използвано като доказателство за отстраняването ми от длъжност. Нагласена работа...Явно вече бях неудобен. Знаех отдавна, че има много апетити за моя пост.

Не зная защо, но след всичко, което ми се случи, приех уволнението си някак спокойно, философски. Кой от двамата Мартиновци надделява у мене, не зная. Бъдещето ще покаже...