6 min reading
Личеше му, че е нов тук. На всички им личи първия път. Беше висок около 180 см., добре сложен, седеше сгушен в яката на велуреното си палто, свел поглед в земята и нервно мачкаше каскета си в ръце. Когато дойде неговият ред да се представи, стана и с плах, неуверен глас каза:
-Здравейте. Казвам се Джон и съм... алкохолик.
-Здравей, Джон - отговориха вкупом десетината присъстващи в малката стаичка, отредена за ежедневни сбирки на клуба на Анонимните Алкохолици към църквата Свети Антоан в Ню Йорк. С това последно представяне, а и след като разбраха, че Джон на първото си посещение няма да каже нищо повече за себе си, се изчерпа тазвечершната сбирка и участниците в нея леко-полека се насочиха към вратата. Джон излезе последен, постави смачкания каскет на главата си и пое в дъждовната нощ.
Така си представям моето първо посещение в клуб АА, ако в България имаше подобна организация като американската. Е, може и да има, но аз не знам. А ако има, то аз няма да отида. Защото не съм алкохолик. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up