– И днес отново няма да имам какво да хапна. Мдааа! Парите ще ми стигнат само да се напия, но за ядене – не! Смяташ, че ти приказвам глупости? Защото алкохолът е по-скъп от храната ли? Грешка! Твоя грешка! Ей, човек, вчера събрах цели деветдесет и три стотинки... Ако ти ми дадеш сега само деветдесет, ще ти покажа как да се опием и двамата! Аха-аа!
– Цигарки имаш ли? Я дай да запаля, че съм си забравил табакерата! Ааа, не пушиш. Добре правиш. И деветдесет стотинки ли нямаш? Ле-леее, че ти си по-зян и от мен дори... Ааа, и на работа ходиш? Ух, мори майкооо!!!
– Човек, никак не върви просията на такива като мене. Само ме зяпат като звяр и си ме отминават, не щат да дръннат някоя стотинка в канчето. Не! Не ми е войнишкото канче. То че е войнишко, войнишко е.
– Оня ден бях много гладен, човек. Едва изтърпях до нощта да се приберат хората от улиците. Срам не срам, зарових се в кофите за боклук на махалата. Нищо в първата кофа, същото и във втората... чак в петата намерих туй канче. Взех го и ...