Изповедта на един емигрант
Син на емигранти, и аз станах емигрант в напреднала възраст. Вече 13 години живея като такъв. Градът е един от най-красивите в света, а страната една от най-социалните. Не мога да се оплача. Макар и да липсва финеса на Европа, комфорта на Северна Америка го компенсира. Държавата ми осигурява достойна старост и ние всички сме й много благодарни. Като премия към всичко това имаме и една наистина величествена река, която прави града уникален, като го заобикаля от всички страни, превръщайки го в остров. Студеният климат е компенсиран от “глобалното затопляне” като следствие на “парниковия ефект” на емисиите вредни газове. Тк генно модифицираните храни съществуват от десетки години, но има всичко което искате, независимо дали се произвежда в Китай, Бангладеш, България или Мексико. И храната никак не е скъпа. Медицинската помощ е безплатна, за пенсионерите и лекарствата струват нула долара. Материално съм обезпечен напълно. Но ние хората имаме нужда и от друго, и и ...