5 min reading
Изповедта на един наркоман
Всичко започна... всъщност няма значение кога, то просто започна. Какво беше усещането първият път ли?! То беше странно - нито хубаво, нито гадно, просто странно. Спомням си, че опитах, за да не остана по-назад. Бяхме се събрали много хора и аз исках да се изфукам пред другите. Колко смешно звучи - стани наркоман, за да бъдеш напред. Но това е самата истина. След първият път последва втори, а след него трети и т.н... Всеки път си казвах "Това е последният път. За последно, а после забравяш за тях", но този последен път се повтаряше и повтаряше толкова пъти, че им загубих броя. Но нима това има значение - малко трева, това не е сериозен наркотик. Нямаше да стана от онези наркомани, които правиха всичко за едната доза. Аз просто щях да си пуша и за миг да забравя за ежедневните проблеми в училище, във вкъщи, с приятелите - да, те нямат край. Какво стана после ли?! Срещнах се с "големите" и станах тяхното "момче за всичко". Това беше много изгодно, защото те ряд ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up