I.

ХХ век беше век на олимпиадите. На практика започват от 1896 година. И залезът е в началото на нашия век.

С натрапването на политиката и бизнеса…

Пиер дьо Кубертен поставя в основата на олимпиадите липсата на политика. Което доста време – поне външно – е водещо. После…

Помним ярката проява на негрите в Мексико през 1968 година – черни ръкавици, боси на подияма за награждаване.

Но и преди това имаше подобни прояви. Спомнете си как Хитлер отказва да поздрави Джеси Оуенс – негър, непасващ на расистките теории, а германската преса възхвалява русокосите арийци, победители…

Така че атаката срещу Русия – отнемане на знаме и химн, съвсем не е ново поведение. И не е първа проява на чиновниците от МОК…

Смешно е да гледа човек навред по екраните надписа „Tokyo-2020“ – най-често пред празните трибуни. Защото МОК иска да спазва условностите. А публиката…

Просто я няма!

Над 70% от жителите на Токио ка противници на състезанията. Протестират, не ги посещават, пренебрегват олимпийските символи и сувенири.

Което води до големи загуби на рекламодателите…

А олимпиадата трябваше да постави началото на излизането от пандемията, да внесе стимули и оптимизъм в посивелия напоследък живот.

И, вместо това – празни трибуни, пуст град, изкуствен патос по медиите, пренебрежение от страна на зрителите…

Сещам се как през 1968 висяхме пред церно-белите телевизори и гледахме унесени цялите предавания от Гренобъл и Мексико – а от далечния град предаванията бяха след полунощ. Както и световното футболно първенство две години по-късно…

Имаше защо – смятахме. А сега?

Ами… Някак си не ни вълнуват постиженията на фармацията и триковете на чиновниците да маскират нагласените измами…

А самите игри приличат повече на тренировки – липсва хъсът, липсва стремежът към изява. Някак си нещата са предопределени и състезателите дори не симулират спортна страст…

Има ли смисъл?

Като прибавим лошите климатични условия – жега, влага… Всичко е ясно.

Впрочем, да напомня – Олимпиада 64 беше в периода 10 – 24 октомври. Именно заради климата. Но сега – нямаше как да се чакат още три месеца, графиците съвсем се объркваха…

Тук има и нови неща. Например, 182 обратни – със сменен пол, гейове, лесбийки. Нищо чудно олимпийските символи да се променят – вместо пет обръча да има седем, с цветовете на дъгата.

Или откровената политика. Засега – само засега! – не принуждават спортисти и съдии да коленичат за черните. Кой знае, следващата олимпиада може да мине под други знаци – за жълтите, за австралийските аборигени, за меланезийците, за…

А проблемите се множат. И японците не можеха да се откажат от олимпиадата. Нито преди откриването, нито сега. Ще им излезе по-скъпо.

Още повече, че Олимпийски игри е бренд, който принадлежи на МОК. И носи печалби. Така че следващите градове, които се кандидатират – бая ще мислят преди това. И ще подготвят железни договори в случай на промени, форсмажорни обстоятелства или отказ…

А засега…

Странностите и политическите напъни продължават. МОК промени девиза – от „По-бързо, по-високо, по-силно“ го претвори на „По-бързо, по-високо, по-силно ЗАЕДНО“…

Което е хем абсурдно, хем глуповато.

Защото няма как състезателите да са по-силни, скачащи по-високо, бягащи по-бързо ЗАЕДНО. Винаги има един, който е първи – колективни резултати не се постигат дори в груповия секс, където един свършва работата и се отчита на всички…

Изобщо – откриването и провеждането на игрите по-скоро прилича на погребение. На Олимпийските игри…

А спортът си е жив – част от битието на хората, част от забавите, част от цивилизацията…

А пирът по време на чума продължава…

II.

Известната дрогирана роботка Байлс обявила, че се оттегля от състезанията в Токио. Видите ли – нервно пренапрежение.

Което означава май предрогиране. /Излезе информация, че японските здравни власти и митниците НЕ са позволили в страната да бъде внесен метилфенидат и най-нечестно оставили горкото негърче без подкрепа./

Напомням – преди пет години известните хакери от Fancy Bears извадиха на бял свят документи, според които негърката официално се дрогира. С разрешение от WADA. Както брат… тоест, сестрите Уилямс, норвежските ски бегачи и куп други западни спортисти.

Щото били… Внимание! Болни, та трябвало да се лекуват…

Хм, аз пък мислех, че за болните и инвалидите има параолимпиада…

Тогава лицемерите от антидопинговата агенция бяха възмутени: „Как може да се влиза в частни работи!“, заявиха те. Щото дрогирането на западняците си е лично дело, но ако е някой друг… Особено реснак…

Байлс „страдала“ от „СИНДРОМ НА ХИПЕРАКТИВНОСТ С ДЕФИЦИТ НА ВНИМАНИЕТО“…

Някои лекари подкрепят подобна диагноза, за повечето това е откровено мошеничество, позволяващо опрделени хора официално да приемат „разрешена“ дрога.

А тя тогава се оправда: „Аз вярвам в чистотата на спорта. Винаги съм спазвала антидопинговите правила…“

И даже не се зачерви. А може и да е, но не й личи…

След което продължи да зоби метилфенидат и амфетамини – на корем. С едничка цел – американците да демонстрират победи! Но…

Какво е станало с негърката? Засега не се знае. Предозиране? Или отново някои е добарал документите, та се налага временно да я изтеглят?

Помните ли Ларс Армстронг? Седем пъти спечелил Tour de France, заедно с това куп други престижни състезания.

И накрая го хванаха. Случайно. И, може би – без да искат.

А припадъците, умиранията, парализирането на терените, ринговете, тепихите, басейните?

И внезапните отказвания от спорта. Ей така – добрата природна храна от Ямайка или Барбадос вече не помагала…

Май и сега отива натам. Макар страхотното лицемерие и наглостта на американците и негърката отново да я върнат. С все допинга…

Заповядайте в блога. Препоръчвам коментара - https://genekinfoblog.wordpress.com/