Изглежда сме подранили на автобусния терминал. Чудно нямаше и чак толкова много чакащи, то всъщност навалицата е в събота и неделя. Обикновенно автобусите на фирмата тръгваха късно след обяд, нощен преход до границата и рано-рано по първи петли са в България.
С Иван седяхме на пейката зад багажа, чанти, чантички, два куфара, само липсваха тенекиите със зехтин, а Таня, Тинчето и малкия тръгнаха към Хондос център, да не изпуснат някоя лятна промоция.
Иван разсеяно пушише цигара, аз зяпах минувачките запътили се към близкото българско заведение.
- Ех, колко бързо се изтърколи месеца. Не мога да повярвам, че цял месец бяхме в Атина на гости на сестрата. Митко и Тинчето особенно впечатлени от екскурзийките с корабче до близките острови, добре че беше ти, та им удиса на акъла, иначе малкия кога щеше да види остров и да се вози на морски кораб. Аз имам фобия от открито море, морска болест сигурно, а Таня как да ме остави сам. Все пак ти благодаря,... а Таня е прекрасна жена. Всъщност, ние с н ...