- Не закачай жабчето, дете! То може да те прокълне.
Вече знаех какво значи това. Не харесвах тяхната скокливост. Все ме беше страх да не скочат върху мен. Запомних думите на баба.
Съпругът ми беше от село на няколко стотици километра от София. Беше завършил в столицата и беше останал на работа тук. А аз бях родена в София и нямах никакви роднини извън нея. Баба и дядо живееха наблизо до града в къща и като дете през ваканциите често бях при тях. После починаха и аз завиждах на съучениците си, когато наближаваше ваканция, че ще ходят на село.
Селото е хубаво, голямо. Разположено е на южните склонове на Стара планина и по цял ден е огряно от слънцето. Почти всички къщи са построени откъм северната страна, а пред тях са градините със зеленчуци. Най-накрая са стопанските постройки. Дворовете са големи и в почти всеки има малко лозе.
Когато Тошо бил на девет години, майка му заболяла лошо, и не могли да я спасят. В суетеното около майката, не забелязали, че детето също не е добре. Взели го ...