Фаровете на колата ми режеха нощния сумрак. Бялата осева линия бягаше напред, от радиото се носеше позабравената музика на АББА. Беше ми леко на душата, дали от изминалият прекрасен ден или предусещането на една нежна и бурна нощ с Цветелина.Мдаа Цветелина, винаги ухаеше на нещо различно, не е от парфюмите на Орифлейм, които нейна приятелка се опитваше да й пробута, а Цветелина с усмивка отклоняваше дори и рекламните безплатни парфюмчета.Просто една културна и възпитана жена беше Цветелина, отдаваше всичко от себе си и за себе си, когато бяхме заедно.
Е, не намирахме за пречка и това, че живеехме и работехме в различни градове, но сега комуникациите са къде-къде развити, скайп, вайбър, удобни пътища и още по-удобни превозни средства.
Моята Мазда 3, не беше кой знае каква луксозна кола, вярно втора употреба, като всичко заобикалящо ни, но ми вършепе работа. Все си мислех, колата лукс ли е или средство за предвижване, трябва ли да й бедеш роб или тя на теб. Чак пък роб, така де, но ако и ...