Докато миеше парцала, санитарят се чудеше защо го е жал толкова за тази жена. В болницата имаше много други хора, чието състояние бе по-тежко от нейното, но го бе жал точно за нея, и то до степен, че да му е трудно да се концентрира в ежедневните си задължения. На всичкото отгоре тя не му бе никаква, дори не бе разговарял с нея, което правеше нещата още по-странни.
Казваше се Нели. Бяха я докарали в травматологията преди два дена със счупено стъпало. Опитвала да се качи в претъпкан тролей, но се подхлъзнала и кракът ѝ се озовал под колелото. Санитарят я бе чул да разговаря с една от сестрите. Гласът ѝ бе прегракнал, явно бе крещяла от болка. Точно тогава за пръв път в сърцето му се промъкна съчувствието.
Надникна в стаята ѝ. Нели лежеше със затворени очи, но по напрегнатата ѝ физиономия си личеше, че не спи. Продължаваше да я боли, въпреки лекарствата, с които я тъпчеха. Лявото ѝ стъпало бе положено върху купчина възглавници. Бе подуто отгоре и отстрани на глезена, като под кокалчето с ...