Грозно е, мили дами, да правите това! Изключително грозно!
Петък вечер. Слънцето тъкмо залязва – красота. Лека-полека и последните слънчеви лъчи се скриват зад величествено издигащата се Витоша. Парк с идеалния изглед към планината. И сбогуване с поредния изминал ден от април. Човек да има очи за прелестите на природата!
В далечината се чуват викове и крясъци. Поредната приятно почерпена компания от младежи се задава по алеята в парка и с мощните шумове и цветущи псувни изпълва тишината. Заглушава дори музиката, която звучи през слушалките в ушите ми. Много неприятно!
Но какво да видиш? Компанията била само от „дами”! Едни такива – натокани, намазани, направени, маскирани – да не ги познае човек. Вървят си, придържайки се една за друга, пеят си и си псуват. Свалям слушалките и с поглед, изпълнен с отвращение, се обръщам към жалката картинка пред очите ми. Едната запя някаква песен, от която успях да разбера само „Режи го на две... сърце”, при което друга „дама” от компанията с ясен и с ...