А ти знаеше ли, че всъщност много обича да заспива на джаз?
Нищо че беше 2, сложи касетофона отляво й върху меката пухена завивка смачкана до нея на леглото и затвори очи.
Блаженство...
Звуците на тромпета я събличаха, превръщаше се в малко момиченце с оранжева поличка, две плитки и лятна тениска. Нотите я подхващаха от само себе си, не можеше да им устои и всеки път щастливо и буйно се заиграваше с тях, без правила, опитът й неведнъж й беше показал, че така е най-хубаво, импровизирай!
Скачаше върху им, от една, хоп, на друга, тананикаше заедно с тях. Си-ла-ре, скок върху пианото. Бял клавиш, черен, ми бемол и една следа от малко детско краченце.
Ерол Гарнър я наблюдаваше отгоре върху листа от нотната си тетрадка и не спираше да й се радва - какво малко хлапе, - мислеше- и толкова щастливо при всяко докосване до тоновете, прегръща ги, стиска ги в длани като желатин и ги гълта, целите, големи глътки, защото така усещаше как тя самата се превръща в една нотичка, става музика! А досега та ...