2 мин reading
Хайма копнееше да го докосне. Той, изтъкан от светлина и енергия, неудържимо я привличаше и караше буйната й кръв да се вълнува, желанието бучеше в ушите й, заслепяваше я. В полумрака на стаята тя приличаше на еретична принцеса, изкусителка и разрушителка. Черните й очи горяха и примамваха наустоимо. Косите й, небрежно разпуснати по голите й рамене, сякаш молеха да бъдат галени. Пръстите й, нежно обгърнали чашата вино, колебливо, сякаш питащо галеха студеното стъкло. Цялото същество на Хайма беше обладано само и единствено от блестящия образ срещу нея.
Балтазар я гледаше. Πредставяше си как целува блестящите й устни, как гали непокорните й коси, как подчинява непримиримата й воля. Знаеше, че Хайма няма да се поддаде лесно, макар че осезаемо долавяше колко силно го желае. Той също я искаше много. Копнееше за нея, откак се помнеше. Тя беше забранения плод, сладкия грях, който имаше силата да го откъсне от скучното ежедневие и да му даде приключения и разнообразие. Балтазар виждаше как се ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up