Не знаех, че тя е Огледало.
Вероятността един Човек – Огледало, да срещне друг е много малка.
Не сме много. Като Безсмъртните от един популярен фентъзи сериал сме, но не сме безсмъртни. Даже сме много чупливи. Знаех, че има и други. Винаги съм се надявал вътрешно, че ще срещна и несъзнателно съм търсил. Разумът ми обаче подсказваше, че това е практически невъзможно и се мъчих да живея като нормален човек. Доколкото мога без да отразявам. Свиква се, придобитият характер, нормални маниери, заучените наизуст размишления и няколко четки блажна боя - стил са добър воал. Под него понякога се питах дали наистина не съм луд и отражението ми всъщност не е игра на болното въображение…
Ако знаете само по какъв шантав начин се запознахме! Сигурно е, да сме малко откачалки. С малък лост разбиваше пощенските кутии във входа. Представяте ли си го? Минава полунощ, излизам за да изхвърля боклука и виждам непозната млада жена, дребничка като елфа, крехка като порцеланова кукличка, да разбира пощите и от ...