След тежката нощ, която имах се събудих в леглото й. Задръжките ми бяха разхвърляни по пода, а мечтите ми спяха кротко върху гърдите й. Дишането й беше така спокойно, че уравновесяваше ударите на сърцето ми и успокояваше ума ми.
Днес беше ден, в който си мислех, че няма да напиша и ред, но жената, в която съм влюбена ме вдъхновява да пиша... И въпреки, че неусетно успява да усмири демоните ми в повечето случаи ми е трудно да я затворя в редовете си.
През по - голямата част от съзнателния ми път съм се борела и все още се боря с бурите в живота си, и понякога написаното за нея звучи блудкаво и драматично, но това е, защото човешкият речник е все още беден, за да опиша именно тази жена.
Жената, в която съм влюбена не ме прави несигурна, затова предпочитам да изливам чувствата си, когато поискам и това не ме прави слаба, а напротив - дава ми силата (чрез думите) да властвам над всяко едно кътче от човешката душа.
Когато в гърдите ми се надига онзи безмилостен и безпощаден гняв, който погубва всяка светлинка в мен, в съзнанието ми се появява именно тя, и макар от разстояние успява да угаси вече развилнелите се в мен пожари.
Жената, в която съм влюбена не е перфектна, но е прекрасна, независима и силна личност.
Аз, със своята романтичност и всичките ми мечти, хвърлям мост към нейната душа, по който тя (въпреки страховете си) смело минава, защото в крайна сметка, и двете знаем, че пътят към нечие сърце (към нейното сърце) минава през доверието, взаимната свобода, споделянето и отдадеността на душите, и телата.
Жената, в която съм влюбена иска да се боря за нея или с нея, но изпълнената ми с любов душа непоклатимо приема всяко едно предизвикателство, което същата тази невероятна жена ми отправи, защото... всички висши сили са ми свидетели колко много си заслужава борбата за тази откровена и вълнуваща жена.
Влюбена в привидно спокойната й външност, всичко в мен усеща и крещи, че тя е гореща, темпераментна, и чувствена; обективна, способна да запази спокойствие във всякакви ситиации, търпелива и с голяма вътрешна сила. Сила, която умее да използва, както с кралски замах, така и с най - голямата нежност. Нежност, която се усеща, както в характера й, така и, когато прегръща.
А как прегръща само...
С огромно нежелание се отделих от спящото до мен тяло, събрах задръжките, мечтите и чувствата си, облякох най - раздърпаната тениска, която намерих, и седнах да пиша.
Не можех да затворя в редовете си жената, в която съм влюбена, но можех да я обгърна в думите си. И за миг успях - създадох една малка Вселена, само за нея, и мен; свят, в който винаги се криех, когато ми се плачеше, викаше, смееше, мълчеше. Миг, който за части от секундата беше наш, а в следващия момент вече се беше разпръснал на милиарди съставни от нея и мен части...
Беден беше човешкият речник (и все още е), безсилни бяха словата (и винаги ще са), за да мога да опиша как се чувствам, когато съм с жената, в която съм влюбена!
Така копнея да прегръщам нея на заспиване и когато отворя очите си сутрин пак нея да виждам. Копнея постоянно да държа ръката й, да я прегръщам и да я целувам.
Всяка сутрин се събуждам с мисълта за нея, за прекрасната й усмивка; за прелестните й очи, в които обожавам да се оглеждам, а вечер, когато си легна, не мога да заспя без да си спомня за нежните й прегръдки, в които се чувствам сигурна и защитена!
Жената, в която съм влюбена ме вдъхновява за много неща, но най - вече ме вдъхновява да бъда щастлива!
Послепис: Не знам какво ни е отредила съдбата занапред, но искам да знаеш, че вярвам в теб! И ако ми позволиш, ще направя всичко възможно, и невъзможното дори, за да те правя щастлива и ще те дарявам отново, и отново с цялата нежност и любов на света!