"Разбира се, че краката не са единственото нещо в една жена. Но са най-важното"
- Чарлс Буковски
В края на 90'те живеехме още във Варна. Баща ми ме водеше на плаж и в морската градина. Пиеше студена бира, докато аз се опитвах да карам електрическите колички до езерцето. Не ми се отдаваше. На 24 съм и все още нямам книжка, може би никога няма да бъда шофьор. Но поне обществото ще се страхува от един пияница по-малко зад волана. Предпочитам такситата - отпиваш си, пушиш си спокойно и се возиш. Често на плажа или в морската градина баща ми се заприказваше с разни жени. Още тогава забелязах, че е от този тип мъже, с които жените обичат да си приказват и им е приятно. Някъде в онези детски години и аз започнах да заглеждам жените без да осъзнавам какво ме кара да ги гледам. Имах си "приятелка" в детската градина (в която не се задържах дълго), а по-големите какички постоянно ме целуваха и щипеха по бузките. Може би жените са спокойни с нас само докато сме малки, малки прасенца. После ставам ...