Лежах като пребит....

                 Само лекият шум на пералнята нарушаваше тишината в къщи...

                 Ощипах се по бедрото,... оох, боли, значи жив съм, но нещо става ли с мен..

Ето с тази жена бяхме две вечери под един покрив,...и въобще мъжкото в мен не трепна, слушах я и отговарях любезно ей така от уважение към събеседник,... не я разглеждах като жена, държах се мило и учтиво, без разни селски намеци за физическа близост,... Има ли ми нещо.....

                Притворих очи и изплуваха работи от преди много години...

                Нося жена в бяла рокля,... хората ни аплодират,.. възгласи...пожелания и наздравици.

Животът бе пред мен,... с красива млада жена, аз с добра работа,... родителите й ме приеха като свое момче,... мама и татко радостни и щастливи...

Дядото, бащата на Мима, беше пенсиониран военен като заместник командир на поделение...Е, хайде под сурдинка се говореше, че бил Военно контраразузнаване, знаеше турски, румънски... сръбски ли македонски ли, още не мога да ги оправя,.. е, кой от Военните училища не е знаел тези езици, включително и руски език,... нали всички са или наши съседи или братя.

Тогава синът се беше родил и дядо вместо да се тутка с парите от обещетения, заплати,  бонуси

, му откри срочна банкова сметка в долари, а условие за теглене след навършване на 20 години...

Домашните останаха с пръст в устата, защото са си правили сметката, това ще купим, онова ще ремонтираме,...А може и нова лека кола да купим за Мимето...

Военният дядо имаше и особенно мнение за кръшкането на жените ....

Всеобща тайна бяха '' подвизите '' на баба, майката на Мимето, на които той не обръщаше внимание

'' Една жена, момче, реши ли да ти сложи рога, винаги може да го направи,...Важното е да се гледа философски на нещата. Всичко е до време.. Важното е да не му се отдава такова голямо значение... Жени, какво да ги правиш, толкова им е акъла,.. и все нещо не им стига....'' - бяха  водещите му разсъждения на тази тема.

А дядо, макар и едър човек, макар и бивш военен беше добър и хрисим човек,...както в приказките, на мравката път правеше и с никого не се заяждаше...

Даже и след пенсионирането, изчезне безмълвно за месец-два по служба, върне се,.. уж събере майстори за ремонт на старата им селска къща,.. след време пак изчезне, уж много ангажиран по ремонта... Военна работа, можеш ли да питаш...

Бабата, другарката Петрова, после госпожа Петрова, беше пък вечно недоволна...добре, че беше учила-недоучила и под крилото на дядо военен...

Работеше в Зърнобазата,... ама беше засукана, е, на фона на роклите- конфекция на пипи или на цветя, тя ходеше по-различно облечена...

И,...и изведнъж не знаеш кой- кой е... Всичко стана търговски дружества,.. купува,... продава...

Новият началник база, беше хитър парашутист, както се изразяваше образно дядо военен...

Служебната кола минаваше покрай нас, оставяше или вземаше накипрената госпожа Петрова..

Цената на зърното растеше с всеки изминал ден...

ТИРове товарят-разстоварят,... ако можеш разбра какво става...

Може,защото гардиеробът на баба коренно се промени,.. модни дрехи, палта, манта,... ботушки, вече не вечеряше а пазеше диета,... миришеше по-странно, и изведнъж

'' Толкова се допълваме с Началника, че просто не можем един без друг....'', а, дядо военен под мустак се засмиваше и клатеше неодобрително глава....

         А аз,... какво аз, нали мъжът трябва да се грижи за семейството, да осигурява храна, вода, дрехи,.. както е било в първобитно-общинният строй...

На мода бяха ЕИМ с перфокарти, немските Целатрон с перфоленти,.. и с още двама колеги постоянно в командировка из страните на СИВ,  е не ни плащаха в долари, но все пак си беше чужда валута,... после се усетихме та сменяхме , чейнч в долари... Мимето и Стаменчо не ги лишавах от нищо, мъкнех подаръци,.. или от Корекома телевизпр, уредба,...видео, разбира се и дънки и шоколадови яйца...

- Пешо, на Мимето намерихме работа във фирмата - ми сервира баба - Стига е дивяла тук сама, да е между хората,.. и без това  детето поотрасна...

Какво да кажа,...поне ще са заедно, а и аз бях унесен в служебни ангажименти,...ЗЗУ работеше с пълен капацитет,...IBM  ни каниха за сътрудници,... заплатата ми скочи.

А малкия Стамен беше на свободно отглеждане при родителите ми....

Служенбата кола вече вземаше и докарваше двете персони в къщи,.. а те величествено потракваха с токчета по плочника из двора, както се казваше  в потайни доби и в незнаен час....

Ние с дядо военен пред чашка ракийка и салатка бъбрихме какво е било и гадаехме какво ще стане

Скоро и Мимето обнови гардиероба си,.. сякаш майка и дъщеря се надпреварваха коя да бъде по-модерно облечена и шикозна...

Кой ти е предполагал, че така ще се завъртят нещата... За да не се разпиляват тайни и средства на фирмата, шефът любовник на майката,... шофьорът на дъщерята.

И както винаги, мъжете научаваме последни...

- Ние с Жоро се обичаме - заяви Мимето една вечер категорично - Искам развод... Моля те не усложнявай нещата,... или ти се изнасяш или аз...

Няма гръм,.. няма тряс...

- Добре госпожо, щом се обичате, какво мога аз да направя... Подавай молба за развод и подписвам...- отитах с шеговит тон за да размисли все пак

- А, Стамен,.. какво, да го оставя на тебе ли,... да не би, ти да си се напъвал да го раждаш , ще ти го оставя ама друг път ... - не спираше тя и се задъхваше от ярост

- Съдът ще го присъди на теб,. такава е системата,.. но ти обичаш един, ще можеш ли да обичаш и сина ни... - кротичко и споменах

             Виждахме се с малкия по два пъти месечно...

Седях в колата пред яслата-детска градина, кога майка му ще дойде да го вземе....

Гледах през стъклото как седи спокойно на столчето с чантичка на колене в очакване...винаги последен и с поглед вперен към вратата,...

Не смеех да ида и да го взема,... току виж изкарала ограничителна заповед и може да ме лишат от удоволствието да го виждам ...

            Изведнъж небето се разтвори,...гръмотевици, светкавици, бури....

            Бам,... нови собственици на Зърнобазата... Уволниха всички, от пазач до Началник.

Казаха, че новият персонал бил от близкия град и пътували...

Започнаха обичайните проверки,.. разкриха големи злоупотреби...съдилища, конфискации.

Един пияница от махалата ми довери

- Абе тия твоите,... надминаха ни бе, от сутринта са при бай Мильо да пият на верисия... Даже няколко пъти забравили да вземат малкия, та лелята го карала при дъртата....

Нещо ми прищрака в главата

- Виж к'во,.. можеш ли с още един авер да го хванете и пребиете,.. а аз ще дойда да го спасявам

Ето ви 10 лева да се почерпите..

Оня потърка доволно ръце и десятката по брадясалото си лице

- Кога искаш, довечера става ли...

Кимнах утвърдително....

Мдаа, наистина утайките движат обществото,.. за пари са готови на всичко.

Бяха го притиснали в тъмното,.. бой, ритници,.. оня ръкомахаше пиянски неадекватно,...от разбития му нос шуртеше кръв...

- Ей, какво правите бе,.. ще утрепете човека за една ракия - развиках се - Хайде бягайте от тука бе..

Я оставете човека... Ааа, какво правиш тука бе, не си ли при Мимето,.. нали много се обичахте

Оня пелтечеше нещо неразбрано, бършеше разбития си нос с длан и въртеше глава заканително...

- Слушай ме, сега те спасих, но утре няма да мога,... ще те убият и си до там, хвърлят те в реката на рибите и без теб...Казваш на жена си, да подпише пълномощно за задграничен паспорт , и че момчето може да напусне страната за екскурзия... Завежда ново дело в съда и се отказва от попечителство... Ясен ли съм... Хайде изчезвай...

Очите на страха са голяма работа,...оня се заклатушка по тротоара...

Намерих и онези жени от яслата-градина,... лялята, чистачката, възпитателката и им обясних, че Мима е пияница и не се грижи за сина ни и търся тяхното съдействие да кажат истината....

            След месец всичко бе решено в моя полза...

Мима бе със синини под очите...свита като пребито куче....

От намаханата й майка не бе останало нищо,... даже и гримът не можеше да го прикрие, тя стискаше здраво ръката на Стамен...

Той се отскубна и на няколко крачки от тях се обърна и им каза

- Вие сте лошо хора,...Не ви искам по-вече..

           Родителите ми бяха вече заминали на работа в Атина

           Ходихме със Стамен няколко пъти на екскурзия до Румъния, до Чехословакия,...после само двамата до Австрия. На никого не правеше впечатление, малко дете с баща си с редовни документи

Явих се на интервю за работа в Лондон, и с работна виза заминахме двамата там.

Като всичко, всяко начало бе трудно, нова среда за Стамен,.. нов език... но децата бързо се адаптират...Намери приятелчета  почти от всички раси и народности,.. събираха се в дъждовните дни в къщи,... беше им весело и приятно. Лятно време за месец ходехме в Атина на гости и на море,... за зимните празници родителите ми идваха при нас...

Веднъж мама насаме ми бе споменала

- Оная дъртата вещица, баба ти, глътнала по-вече сънотворно и ракия,.. и не могли да я спасят...

а, дъщеря й я убил тока,... взела да топли вода с ония самоделните нагреватели...Възмездие , нали

           Възмездие или не, Стамен израстна без майчина ласка....

Беше ме попитал

- Тате, защо всички деца имат майки, а аз само баба...

- Сигурно не ни е харесалса и си е отишла, бе тате

- Но, ние с теб не сме лоши хора, нали....

           Животът потръгна в новото си русло...

           Замъглиха ми се очите,...станах и се наплисках с вода...

           Пералнята все още тихичко си пееше по нейната програма,...

следва продължение