Неусетно дойде и краят на учебната година...малко по-различен .

              Възпитанниците на Училището по възрастови групи, демонстрираха не само способностите си в науката ,.но и постижения в спорта, пред всички родители...

Момчетата спечелиха едно първо и две втори места в плуването индивидуално и в щафетата, с групата си станаха Шампиони по футбол,...а титлата '' Най-добри скаути '' им бе присъдена в отбор заедно с момиченцата,... неуписуема радост за всички, а особенно щастливи бяхме ние с Мишел....Децата имаха още някакви извънкласни занимания, после свободно време ваканция, и отново в клас...

              Очертаваше се приятен слънчев неделен  ден, макар още от сутринта да напича,.. аа, ще търсим прохлада покрай морето, там е спасението...

Мишел, върви сякаш в съня си,неадекватно размахва ръце,.. провлачен вървеж,... странно , никога не бях я виждал така отпусната, безжизнена...

- Мишел, ма бел,.. какво се е случило, нещо с вашите ли,..с дъщерята ли - запитах  и я притиснах в себе си - Какво се е случило, миличката ми

- Карай у вас ...- успя да промълви

              Отвори входната врата, безшумно мина по коридора и се залепи до хладилника...

Какво ли е намислила...Присегна, взе водна чаша, извади шише Метакса и кентче КокаКола...

Наля си половин чаша Метакса, допълни я с Колата, и жадно на няколко глътки я пресуши...

Позалитвайки се добра до дивана,.. мърмореше нещо неразбрано.

Уморена е, нека поспи, и без това трябва да свърша някоя работа навън... След малко гледам отпуснала се , похърква.. Опиянена спи...Прихванах я и занесох в спалнята,... събух обувките, свалих дрехите й, и я завих да поспи...Милата, какво ли успя да преживееш през тази седмица,.. а при последните ни разговори звучеше бодро, весело, и както винаги оптимистично...

От време на време хвърлям по едно око,.. все още спи...

Чуваше се плисък на вода  от банята,...о, добре е щом е в банята...

- Мишел,.. Мишеель..тук съм...- тихичко се обадих

- Идвам, Пиер,...обличам се и идвам...

- Миличка, ма бел Мишель,.. какво се е случило,.. ти не беше проявявала такава самоинициатива...

- Петро,.. Пиер,.. вече не съм на работа... госпожата ми го съобщи ...Имам няколко дни да напусна,,А аз,..мислех да искам   разрешение да остана, ей така поне за една седмица...Даде ми заплата, обещетение,.. някакво доро, паричен  подарък,,.. пари за самолетен билет....А децата изпратили някъде на лагер, да не се разстройвали..- говореше и хлипаше..

От яд брадичката й потреперваше,...очите й бяха пълни със сълзи на обида...

Притиснах я нежно до мен, милвах косата, лицето й.

- Успокой се,.. Това е най- лесната работа, имаш ли много неща, багаж за прибиране.. Ще ти докарам утре кашони, няколко чанти да ги опаковаш, ще казваш, че ще пускаш самолетно карго от летище Елинико,.. .товаря всичко в червентото комби и ги нося тук в къщи... Без това щях да ти предложа да останеш при мен  за колкото желаеш, имаме още толкова неща за разглеждане...

Ще си резервираш билет, ще те чака Франсоаз на летището и си готова...Истински ще е ги вбесиш , ако останеш все така без емоции, знаеща, че краят наближава и приемаш всичко за нормално...

После, казваш им всичко хубаво и,... и си тръгваш с гордо вдигната глава,... а аз ще те чакам отпред с истинската кола,...нали уж ще пътуваш от летище  Маркополо-Венизелос..

Очичките й радостно заблестяха, тежка въздишка се изтръгна от гърдите й

- Ти си добър човек Пиер,... Знаех си, че си добър човек....

             Понеделник сутрин...8.00 часа,.. звъня на домофона

- Метакомисна, превозваческа, фирма  ''Делатолиаз''...поръчали сте осем кашона, три чанти,...ето доставката е пред вратата ви..- издекламирах, оправих блузата и шапката си, които комуфлажно от преди време бях си направил,.. емблема земно кълбо, самолет го обикаля и надпис '' Карго Делатолиаз '' и телефонен номер, който бях включил към дуплекс и телефонен секретар... '' Вие се свързахте с Карго Делатолиаз, ще ви се обадим при първа възможност...'', на врата ми висеше на панделка картонче , снимка,име, длъжност, представител на фирма,...като истинска...

Отвори някаква дебелана, в развисен пеньоар и ролки на главата, негримирана и тътреща домашни чехли,.. 89 % елинида, защото нямаше димяща цигара или чашка кафе в ръката...

- Мишело,... кашоните ти дойдоха ..- извика тя

Мишел се показа, и за малко да прихне от смях и развали нагласата...

- Госпожо, поръчката ви...Утре ще дойда в 14.30 часа да ги натоваря,.. терминалът работи до 21 часа.. Ще донеса тиксо,...номерация на кашоните като товаря...Приятна работа...

Любопитно разглеждах стаята й,.. подредена с вкус малка стаичка,...чисто и уютно, с прозорец гледащ към някакви безформенни дървета...

Дебеланата дали успя да запише телефонния номер на '' фирмата ''....

             Преоблякох се в къщи, на другата кола и при малчуганите...

Обичайните извънкласни занятия, нали бяха в нещо такова никакво, уж ваканция, а ходеха през ден-два в Училището.. А днес поправяхме велосипедни гуми,... и както се смеех на шегите си, от два белосопеда, правехме три...поглеждах скришом часовника си..

Копелата Танчето ги извика за обяд,... а аз в къщи,.. дегазиране в куриер, взех още два-три кашона, тиксо, маркери, номера...

Тъкмо навреме,.. дебеланата отвори,.. провикна се...

Стаичката на Мишел, бе гола като килия...

- Готови ли сме,...имам още 2-3 кашона ако е необходимо...Мишел, извилай кирийката си да гледа, да не си мисли, че си откраднала нещо,.. пред нея ще облепям кашони, чанти...

Дебелатата дойде,.. разнесе се малко специфичен мирис,..

- Започваме ли ...- попитах сериозно и важно

Двете жени наблюдаваха мълчаливо движенията ми ,.. кашон, тиксо, измислен стикер Елинико еърпорт,.. възходящи номера по кашоните...

Организиран фалшификатор...направих опис в два екземпляра, сръчен подпис от моя страна .. от Мишел...един за фирмата, един за клиента...

Дебеланата гледаше като шаштисана ''фирменната''организация...Натоварих всичко в комбито...

- Госпожи, удоволствие на ''Делатолиаз ''е да работи с вас... Приятен ден

             А с Мишел, предварително се бяхме уговорили да се чакаме в нашето кафене и да се прибираме в къщи.Смених набързо фирмената блуза с обикновенна, седнах пред чаша фрапе и зачаках....Милата тя, колко се е ошашавила,.. мина покрай колата,.. мина покрай мене и седна недалеч,... гледаше като ограбена от крадци...

- Мишел,...ей, Мишель ма бел,.. къде мечтаеш и не виждаш нещо около теб - през смях казах и седнах при нея

- Петро, вълшебник,... не те познах,.. имам дребни за фрапе,... ще пиеш още нали, намаме друга спешна работа нали.Госпожата едва не се разплака от умиление, и се извини, че съм трябвало да ида няколко дни на хотел и даде 10 евро за кафе,...така, че кафето е от нея - смееше се щастливо тя

Една от стаите в къщи заприлича на малък селски панаир..

- Ще прередя всичко отново - мърмореше тя - Имам право на 20 килограма  и ръчен багаж,... не исках нищо мое да остава у тях..

             Сега имахме по-вече време ,.. докато все още бях зает с децата, тя оправяше материалите за дисертацията си, фотоси,.. или разговори с колежките от Института и Франсоаз...

Събота и неделя пътувахме из Пелопонес или мързелувахме по плажовете,.. връщахме се  с впечатления и щастливи от изживяното,.. и ни беше приятна близостта ни.

Мишката ли е виновна или котката, че единият не пита другия...

В петък вечер отново крояхме планове, какво трябва да видим за почивните дни....

Звънна мобилният ми,... кирия Ефи

- Петро, утре трябва да дойдеш в 10 часа в къщи,.. Еее,... може и без колата...

Какво ли е намислила,... къде ли ще ни кара,..никой не знае , че Мишел е при мен...

Облякох любимата си риза, пепел от рози, с дълбоки външни джобове с капаци,... един вид тип Сафари, подарък  ми бе от Мишел...светло сив панталон, мокасините,... и целувка от Мишел без червило за късмет.

9.58 часа,.. звъня... копелата Танчето - Кой е...

- Госпожо , Петро е,.. имам среща с кирия Елефтерия в 10 часа..- с равен глас казах

Нали всичко се подслушка  и записва,.. трябва да бъда учтив.

- Да, госпожата те очаква... Момент... Заповядай..-  играеше ролята си и тя

Кирия Елефтерия, отново с цялото си величие,...оградена от работещите монитори...

Досмеша ме,...подхилих се леко .. Един работещ монитор - Хакер,...два - добър Хакер...

три  - екстра Хакер,... а 4 или 5 работещи монитора - Охрана...

Пред нея наколко плика...

- Петро, искам първа да ти благодаря за себеотдадеността, за усърдието, което положи,.. за мъжествеността ти...Знаеш Училището приключи,.. на  мен и децата предстои пътуване до чужбина, а може и да не се върнем тук...Не ме разбирай погрешно,.. ние,.. аз...сме..

Какво обикаля тази насам-натам...казвай с две приказки да ти схвана идеята,..благодарности,...бля,бля,бля...

- Ето, аз съм приготвила тука,... в този плик ти е заплатата за месеца,.. в този - компенсация за договора,.. тук е дорото, подарък за добре свършена работа,..а тези 300 евро са от децата,.. давам ти 100 евро за билета до България,.. а, това е от мен,50 за кафе, за сладолед....А, най-важното, в този, големият плик е препоръката ми за работа,..Заповядай, всичко това е твое...- приключи тя

Ау, мое,...каква щедрост,.. сякаш съм ги откраднал..

Ти казваш на Мишел да бъде кротка и хрисима,... а нещо буца се спря на гърлото ти...

Какво, пак стоиш прав,.. пак не те канят да седнеш, на изпроводяк, както се казва...

- Госпожо, поласкан съм,... особенно за препоръката за работа. Благодаря за парите,.. но най-вече тези за кафе и сладоледа, много го обичам,.. но не прекалявам.Благодаря ви, и аз, че толкова време ме търпяхте около вас...А, мога ли да видя децата,.. да си кажем сбогом и с тях..

- Не Петро,.. няма ги, рано заминаха на екскурзия, на поход по-точно, на Олимп...Съжалявам...

Иди при копелата да ти направи кафе,.. А сега ме извини,.. имам работа.

И се зазяпа в един от екраните...

Събрах малките пликове един до друг и ги напъхах в огромния джоб,.. 300 евро сложих в другия, а 50евро в този на панталона....

Понечих да тръгна,.. без препоръката,... за какво ми е твоята препоръка, но възпитаността надделя...

Взех го внимателно, като най-ценното нещо на света...

Копелата Танче, е ехидна усмивка, тракна чинийката с чашката кафе , та чак чашката подскочи...

- О, нямаше нужда Танче,...защо се ангажираш...- смотулевих

- Ааа не,.. госпожата така каза...Е,.. - започна тя и ехидната й усмивка не слизаше от лицето- Край,

свърши безславно,...вживя се в ролята на голям детски възпитател,.. и какво най-накрая скриха децата от теб...Обслужващият персонал си остава такъв, от мен да го знаеш...

По горчиво кафе не бях опитвал...

Понадигнах се от стола,...като че ли виждах през нея, но беше права...

Присегнай се машинално и взех  големият плик....

следва продължение