Тя стоеше привечер на терасата вкъщи. Точно когато всичко е най-красиво. И да ти призная честно… за нея беше отвратително. Дишаше въздуха и сякаш я задушаваше, разбираш нали? Не беше вкусен… Как може въздухът да не е вкусен? Питай нея… Но няма да ти отговори, никога не отговаря… Глупав въздух. Децата викаха и тичаха из парка и по люлките. Глупави деца. Само вдигат шум и нищо не разбират. Никой нищо не разбира. И този утвърдено красив залез със своя розово-оранжево-лилав цвят. Що за цвят е това, забога? Глупав залез. Какви са тия птички прелитащи около залеза? Глупави птици. Животът им е толкова лесен. Само се чудят откъде накъде да прелетят. Имат 5 дървета и 2 жици, забога, нека изберат нещо от тях най-накрая, просто е. Този лек, галещ кожата й вятър, който носи аромата на печени чушки. Що за вятър е това? Нека вее като хората. Сякаш вееше само за да покаже, че някой в квартала пече чушки. Глупав вятър. И тази попиваща топлина от Слънцето… За нея нищо не можа да измисли, просто беше гл ...