Mar 23, 2008, 12:26 PM

Жестока красота 

  Prose
1364 1 16
4 min reading
Всяка секунда угасва като свещица по един човешки живот от анорексия и булимия...
Знаете ли какво е чувството на непотребност, на нищожност, неоцененост, неразбраност? Именно затова започва не само моята история, но и на стотици млади хора като мен, защото умишлено ни се натрапват постановки за човешкия идеал и ние започваме да му подражаваме сляпо...
Та кои сме ние, че ще заставаме невъоръжени, с голи гърди пред съзидателната сила на природата... От кал ни изваяха различни, вляха ни души, за да отразяваме като в спектър светлината на небесното...
Комерсиалността на времето ни наложи жалони, ограбващи душевните ни простори...
Идеалът ни затвори в оковите на първичното, на онази измислена красота и изящност ,които даваше плътта... Примамливо беше външното, онази податлива на тлен обвивка от човека... Подпорите на вътрешния свят станаха отживелица... Човешките същества приеха да изгубят себе си в тичане по онзи идеал... Идеалът, който угасяше свещицата на живота...
...
Познавахме се отск ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петя Стефанова All rights reserved.

Random works
: ??:??