Жестока мъдрост
Стоях на тротоара и гледах след нея. Вървеше леко приведена, сякаш носеше на раменете си огромен товар. Дъждът на ситни капки я прегръщаше и попиваше в нея. Дори не разтвори чадъра си, продължи да го стиска в ръката. Не знам дали плачеше, обърна се и си тръгна преди да успея да погледна в очите и. Днес и времето, и дъжда са в тон с нея - мрачни и тъжни. Не исках да я нараня!Господи толкова я обичах, че докато я гледах в дъжда се разпадах на хиляди парчета. Никога не бях мислил, че мога да бъда толкова жесток! Обичах я безумно, затова не можех да си позволя да остане в живота ми! Тя беше млада, от тялото и лъхаше енергия и желание за живот. Аз бях болен - ракът изяждше тялото ми, всеки ден го глозгаше с острите си и безпощадни зъби. Предстоеше ми битка - на живот и смърт. Може би последната в живота ми. Нямаше да позволя тя да бъде свидетел на болката, нямаше да позволя да ме види как гасна. Да, днес бях жесток - когато и казах, че не я обичам, че има друга, че нищо не значи за мене - сякаш забих нож в сърцето и. Това беше най-добре и за двама ни! Щеше да си намери друг и да е щастлива. Да се омъжи и стане майка, а аз... щях да прегърна онази новата, тропаща на вратата ми. Трябваше да бъда мъдър и силен, а понякога това значи да си жесток! В любовта ми нямаше място за егоизъм. Щеше да ме мрази и проклина, да я боли - месец, два или три, но ще мине и ще продължи... без мен! Гледах как силуета и се стопяваше в далечината, не се обърна нито веднъж! Краката ми тежаха като олово, не можех да помръдна. Светът се разливаше пред очите ми и се сливаше с дъжда. Една самотна сълза се откъсна от очите ми, първата след толкова дни. Почувствах се свободен! Странно чувство е свободата, не винаги ти носи радост. Свободен да направиш избор - избор, който не е това, което искаш, а това, което трябва. Изборът да обичам и да дам правото да обича, право на бъдеще!
© Росица Димова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря, Лидия!😊
-
Хубавото на разказа е,че повдига много въпроси,което личи и от коментариите.Това е много силна дарба според мен.Непременно продължавай в същия дух.
-
Благодаря,Ивита!Силни са хората ,които минават през тази болест,много силни!
-
Покъртително!
Поздравявам те за силата да напишеш това, Роси! -
Благодаря, Марко, di_t, Гедеон! За мен е чест да ви видя тук.С разказа исках да провокирам ,да се замислим и да се поставим и в двете позиции! Любов,мъдрост,жестокост,егоизъм,свобода...,дали съществуват в лирическият герой? 😊🙂
-
Жестоко избор...
-
Много силен разказ !
Поздрави ! -
Благодаря,palenka ( Пепи ),това беше предизвикателство - мъдрост,свобода,жестокост,любов и егоизъм.Исках читателят не само да прочете,но да си зададе някои въпроси.Да потърси отговорите в себе си.Да застане и н двете позиции,да погледне от две камбанарии.За мен е радост,че ви допада писането ми! 😊
-
Благодаря Сър Димитри 🙂!
-
Жестоко е, но не го намирам за мъдро.
Хубаво пишеш, допада ми. 🌹 -
-
Благодаря,Юри! Вече години брат ми се бори ,а ние сме страшно близки.Хиляди пъти съм си задавала въпроса : " Ако аз бях на негово място,как щях да постъпя..? " .Болката и стреса след всеки скенер е и за болния и за тези,които го обичат.
-
Благодаря, ИнаКалина!Исках да провокирам ,читателя да мисли,да си зададе въпроси,не само да приеме продукта на готово . Радвам се ,че ви е харесал!
-
Роси, знам за какво говориш, преживял съм нещо подобно.
-
"Tрябваше да бъда мъдър и силен, а понякога това значи да си жесток!" - категорично не означава това, но щом така мисли човека.."Странно чувство е свободата, не винаги ти носи радост."- значи е нещо друго, нямам идея защо го е нарекъл свобода. Роси, жестоко мъдър образ... Междудругото много често срещано явление - да си мислиш, че контролираш ситуацията. Предизвикателно написано, с умение. Поздрави!
-
" Благородната лъжа" ,за мен е нож с две остриета! 🙂Благодаря ,Стойчо!
-
Тъй наречената "благородна лъжа"...
-
Благодаря, di_t! Наистина трудно решение. Имаш ли правото да лишиш другият от избор?
-
Трудно решение, трудна тема...
Може би е правилно решение...
Всеки по пътя си. -
Радвам се,че усетихте въпросите скрити зад лирическият герой.
Дени ,благодаря за разсъжденията!🙂
Скитница ,благодаря за точния коментар.
Миг31 ,благодаря от сърце,за хубавите думи.
Блу,благодаря за коментара!Щом има въпроси,значи съм успяла да постигна целта си. -
Да, много въпроси. Но да скриеш истината, да излъжеш и да наложиш своя избор на друг човек не е най- доброто решение.
-
За творбата (сюжет, изпълнение) нямам думи. Относно реакцията на мъжа, мили дами (в момента в сайта вървят доста творби относно мъжа , какъв е той и има ли място до съвременната жена) В случая мъжът действа типично по мъжки (мъжът , е защитник , мъжът е герой )
-
Правилно, много често читателите си внушават, че авторът им натяква нещо, че се мисли за прав. Това не трябва да е така. Нека всеки има своя прочит през своята призма.
Ето, бих се съгласила, ако всичко свършваше със смъртта. Но не мисля и точно по тази причина... не съм съгласна 😊 -
Трудно е за коментиране! Всеки прави своя избор! И всеки си мисли, че изборът му е правилен! Човек не знае какво ще му поднесе съдбата...
Хареса ми! -
Именно, Дени (позволи ми да се обърна на ти) ! За това писах,че за мен има много въпроси .Всеки ще им отговори различно .Исках да предизвикам размисъл у читателя.
-
Не съм съгласна с лирическия, но това няма общо с произведението. Хубаво е, Роси.
-
Благодаря,Надежда ❤!Въпреки,че аз след края си задавам много въпроси:
Правилен ли е избора?Имаме ли право да правим избор вместо другия? Саможертва ли е или слаб характер?А може би е силен характер? Всеки сам ще си отговори ,нали сме различни имаме различни виждания. -
Има творби, които не се коментират. Респект!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
