Житейски пътници из времето
В дълбокото умопомрaчение на една вълнуващо самотна нощ, тя събуди гениалното в себе си, разгърна потенциала на въображението си и помечта… Помисли си: „Когато най-малко очакваш, се случват онези неща, спиращи дъха, изострящи всички сетива, активиращи добре познатата кардио аномалия на вълнението. Добре, нека не са „неща”, нека са моменти. Но пък щом са моменти, и щом предизвикват нещо различно от съществуване, значи трябва да са намесени и хора. А щом се е случило така, че да попаднем на хора, които да ни събудят от съществуването и да разкрият предела на нашите свръхсетивни дълбини, значи си струва да се разкаже. Хайде опитай, разкажи ми нещо?!! И нека да започва с „Имало едно време...”, някак приказно е!” Беше свръх суеверна и сантиментална,затова реши да изпрати имейл с онагледените си мисли на непознати хора, на случаен принцип и ако някога получи отговори да потърси в тях „знак”. Знаете, суеверните хора вярват в така наречените „знаци”, сантименталните ...