Просто затвори очи... за да видиш кой си...
За начало... не бъди себе си - в теб, приятелю много е преобърнато от самото начало...бил си отклоняван от Пътя си, бил си насаждан като леха, от теб са вземали...
Същността ти е покрита от толкова много и различни пластове, че си заприличал на диамант покрит от пластове мухал... Твоята личност сама по себе си, не е нищо друго освен събирателна на много и различни маски, обвивки на други... превърнати в безличност...
Затвори очи... и виж кой си...
След началото идва най-трудното - остави всички тези личностти - за да постигнеш своята същност, ти трябва да я изградиш сам, преди да познаеш същността си...ти трябва да бъдеш същността си... Забрави всички онези глупости за релеигия, за добро, за лошо, всички онези празни и кухи учения, всички приятели, спомени, близки и роднини...да, трудно е, дяволски трудно... върни се назад... и ще отидеш напред... и нагоре.
В този момент ще научиш, че ти си сам...
ТИ СИ САМ - ПРИМИРИ СЕ
Родил си се сам, живееш сам и ще умреш сам... Родил се с необятен потенциал, можел си да бъдеш всичко, което си искал, да постигнеш всичко, което си мечтал, няма такива неща като карма - животът ти е в собствените ти ръце - тежко бреме е... нали, приеми го. В началото ти си бил "Табула Раза"... представи си в какъв уникат е можело да се превърнеш... но върху теб са чертали от самото ти създаване, върху теб са драскали, върхо теб дори са срали... нали ?! Манипулиран си от самото си създаване, когато си бил дете и си плачел, ти си бил вземан и утешаван, чуствал си се защитен, а не си бил... помисли, само помисли първата ти усмивка, може би не е била истниска... след нея... когато си бил послушен и усмихнат са ти давали сладко, гушкали са те... залъгвали са те, първата ти усмивка е била фалшива... какво остава за всичко останало ?! След като първата ти любов е била продиктувана от приказки, чужди фантазии, от телевизия, списания, фалш, суета... след като щастието ти е превърнато в задоволеност... след като свободата ти е прикована... Бил си критикуван, правил си това, което искаш, а накрая си бил критикуван, наказван, преценяван - живял си така, както другите са искали да живееш, накрая критиката е станала част от теб... Бил си "Табула Раза"... празно платно... толкова много... прекалено много красиви картини са били унищожени...
 Живееш... или просто съществуваш, защото са ти казали как да съществуваш, дали са ти всичко наготово - и чуждите лъжи, и чуждите истни... всичко... ...Някой ден...някой ден - ти ще умреш, след 100 години, след 20 години... след една седмица... може би умираш точно сега... А може би...просто... може би, не си живял изобщо... съществувал си... умрял си преди да се родиш...
  Бъди жив, приятелю, търси своя път... има толкова много магистрали, утъпкани, измамно лесни, препълнени от трафик - да лесно е да си част от стадото, но твоят Път е труден - ще го проправиш сам, ще газиш през блата, ще рушиш стени, ще падаш и ще ставаш, но някой ден... някой ден ще стигнеш до Края, ще се обърнеш назад и ще видиш своя Път...
  Някой ден...само ти припомням - ще умреш, всъщност, кой знае, може би тази смърт, ще е просто едно ново начало, или Краят, ще е едно голямо Начало - пътуване без край... кой знае... ще научим... някой ден... всички ще начуим... Ще умреш... ще те положат в тази черна, студена земя, червей ще ядат плътта ти, но цветя ще никнат от тялото ти, Духът ти ще се носи някъде там с вятъра или сред звездите... някъде там... Ти ще си във Вечността...
 Просто... Затвори... Очи...
 Приятен Път...