Есен. Варна през есента не прилича на себе си. Улиците са почти пусти, алеите в морската градина – тихи, плажът – самотен. Ако привечер се спуснете към морската градина покрай Фестивалния комплекс, в края на алеята ще намерите свободни пейки с изглед към морето под есенните дървета. Тишина – и можеш да слушаш вълните. През лятото тези пейки винаги са заети и от съседните заведения се чува „гръцко”, чалга и поп-фолк, примесени в единен общ шум, сякаш всяко заведение иска да вземе надмощие по звук над останалите. Иди и гледай морето при тази обстановка… Но през есента… Всичко сякаш си идва на мястото – улиците, кафенетата, магазините, хората…
Сутрин в кафенетата създават уют за началото на деня – топло кафе с каничка мляко, топла обстановка, редовни посетители, преглеждащи пресата в усамотение, приятели… Следобед кафенетата са наполовина пълни и оживени, а вечер предлагат място за срещи и приятна почивка…
И тогава видях през прозореца стареца с цигулка. Свиреше, с лице обърнат към посети ...