Поредна нощ стоя и чакам... и кого ли чакам... една безумно глупава мечта и ще се сбъдне ли... едва ли, сълза... се стича по лицето. И сега? Въпросът: "Накъде?" - изскача накривен, изпочупен, сякаш вече иска почивка. Напред в бъдещето... или назад към миналото. Нека тази нощ бъде вълшебна... дано се случи чудо... но Коледа отмина. Дано те видя пак... със същата тази страст, по лицето изписани думи на език, неизучаван досега. Живей, за да пребъдеш... живей... и чакай искра, която да накара сърцето ти да проговори.