ЖИВКО
Много често, късно през нощта, прозорецът му внезапно светваше и в стаята се мяркаше сянката му. Тя сядаше край масата, суетеше се около нещо, отново ставаше, взираше се в предмета, който стоеше на масата, навеждаше се, бъркаше в една торба, изваждаше нещо, оглеждаше го внимателно, сякаш се страхуваше да не го счупи.
Какво правеше Живко? Пари ли бяха това? Не, това не са пари. Лудост е това. Я виж блясъка в очите му. Мръднал е и туйто. Като Шпиро Божиканов. Той такъв особен беше. Ни майка, ни баща - полудя и очите му светеха като на бясно куче. Почти всеки ден през лятото, привечер, Живко стъпваше по покрития с камъни бряг край реката. От време-навреме се навеждаше, вземаше камъче, разглеждаше го внимателно от всички страни, мислеше, после или го хвърляше, или го пъхаше в една малка торбичка. След няколко крачки - същото. Когато свършеше заниманието си, той се мушкаше в гъстите храсти, оградили един вир. Сядаше, подпираше тъмния си поглед в шепата на ръката си и чакаше. Винаги по ...