Тежките драперии – прашните завеси на храма, ритуалността, помпозните одежди и лъскави накити, целият богослужебен асортимент – муден, тромав и досадно изкуствено тържествен с приповдигнати екзалтирани гласове. Изпод всичко това, ако можеш да видиш Христос, ако можеш да Го съзреш, ако можеш да живееш, тогава наистина си Христов. Нищо външно не може да те отдели от Него, както и нищо вътрешно. Ти се движиш, дишаш и съществуваш в Него.
Тежките драперии се отместиха. Всички мислеха, че Той ще бъде там, но Той не беше там. Стоеше изправен в края на храма докосвайки с ръката си едно дете. То се усмихваше и разговаряше с Него. Христос също се усмихваше, защото виждаше Себе си в това дете, живееше в сърцето Му. Многобройните статуи от хора, обърнати с гръб към Христос и с лице към амвона, не забелязваха нищо. Те дори не усещаха топлината която идваше зад гърбовете им. Толкова бяха съсредоточени и вглъбени, прехвърляха на ум греховете си, брояха парите си мисловно, угрижени за утрешния ден. Из ...